„О НЕЖНОСТИ, КОТОРОЙ НЕТ ГРАНИЦ...”
Михаил Николаевич Володченко/ Волин (1914-1997 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА НЕЖНОСТТА БЕЗ ГРАНИЦИ И КРАЙ
За нежността без граници и край,
за верността, щом тя е без предели,
за кадифен на миглите омай,
ръцете, като алабастър бели.
За вечерите с книги у дома –
на Блок и Гумильов с всемъдри рими,
за тишина, за ясност, за това,
че под небето синьо обозрими,
в неповторими мигове едни
крила архангелски са озарени,
тях ни един мъдрец не обясни
и хората наричат вдъхновение.
Ударения
ЗА НЕЖНОСТТА БЕЗ ГРАНИЦИ И КРАЙ
За нежността́ без гра́ници и кра́й,
за верността́, штом тя е без преде́ли,
за кадифе́н на ми́глите ома́й,
ръце́те, като алаба́стър бе́ли.
За ве́черите с кни́ги у дома́ –
на Бло́к и Гумильо́в с всемъ́дри ри́ми,
за тишина́, за я́сност, за това́,
че под небе́то си́ньо обозри́ми,
в неповтори́ми ми́гове едни́
крила́ арха́нгелски са озаре́ни,
тях ни еди́н мъдре́ц не обясни́
и хо́рата нари́чат вдъхнове́ние.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Волин
О НЕЖНОСТИ, КОТОРОЙ НЕТ ГРАНИЦ...
О нежности, которой нет границ,
О верности, которой нет предела,
О бархате изогнутых ресниц
И о руках, как алебастр, белых.
О вечерах над книгою вдвоем –
Над мудрым Блоком или Гумилевым,
О тишине, о ясности, о том,
Что к нам нисходит с неба голубого,
В волнующий неповторимый миг
В сияньи крыл архангельских и пеньи,
Что ни один мыслитель не постиг,
И люди называют вдохновеньем.
1936 г.
---------------
Руският поет, писател и журналист Михаил Волин (Михаил Николаевич Володченко/ Волин) е роден на 12 август 1914 г. в гр. Имянпо, Китай. Завършва руска гимназия към Християнския младежки съюз в гр. Харбин (1931 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1930 г. Членува в литературния кръг „Молодая Чураевка”. Близо 4 години работи като кореспондент на в. „Заря”. През 30-те години приема философията на известния учител по йога Индра Деви; от 1937 г. ръководи отначало в Шанхай, а после в десетки страни, школи по гимнастика и йога. През 1949 г. емигрира в Австралия, от 1969 до 1981 г. живее в САЩ, след което отново се връща в Австралия. Публикува поезия и проза в емигрантски списания и сборници в Китай, Германия, САЩ, Франция, Австралия и др., сред които „Чураевка”, „Рубеж”, „Грани”, „Новый журнал”, „Континент”, „Перекрестки”, „Возрождение”, „Новое русское слово”, „Излучина”. В САЩ, Канада, Индия, Нова Зеландия и много страни на Европа чете лекции на тема: Изследване на процесите на стареенето и методи за противодействието им. Автор е на стихосбирките „Путем строк” (1987 г.) и „Избранные стихи” (на руски и на английски, 1988 г.) и на над 10 книги по хата-йога, сред които „Йога за сорок”, „Йога для женщин”, „Йога и секс” и „Преодоление многих лет”. Известен е и като съавтор на текста на песента „Дорогая пропажа”, изпълнявана от Александър Вертински. Умира на 17 май 1997 г. в гр. Аделаида, Австралия.